Икономическият коридор Китай-Пакистан: пътят на Пакистан с големи надежди
Мнозина вярват, че икономическият коридор Китай-Пакистан може да промени съдбата на Пакистан - розово бъдеще, което неговата армия и правителство обвиняват Индия, че се опитва да разруши. За какво е икономическата мечта?

Миналата седмица началникът на пакистанската армия генерал Рахил Шариф каза, че Индия открито е оспорила проекта Китай-Пакистански икономически коридор (CPEC) и че R&AW е явно замесен в дестабилизирането на Пакистан. Ден по-късно министърът на отбраната на Пакистан генерал-лейтенант Алам Хатак каза пред постоянната комисия на Сената, че R&AW е създала специална клетка, за да се насочи към CPEC. Проектът, чиято ключова част ще премине през Гилгит-Балтистан в окупирания от Пакистан Кашмир, се вижда от мнозина в Пакистан като потенциал да промени съдбата на страната – да донесе безпрецедентен растеж, работни места и просперитет.
И така, какво точно представлява проектът CPEC?
То се отнася до редица големи инфраструктурни работи, които в момента се извършват в Пакистан, предназначени да свържат Кашгар в китайската провинция Синдзян с дълбоководното пристанище Гуадар близо до границата на Пакистан с Иран. Няколко други пътни, железопътни и енергийни проекта са свързани с коридора и проектът се стреми да разшири и надгради инфраструктурата в цялата дължина и ширина на Пакистан, както и да разшири и задълбочи икономическите връзки с неговия приятел във всички метеорологични условия Китай. Китайските фирми ще инвестират малко под 46 милиарда долара в проекта за шест години - включително 33,8 милиарда долара в енергийни проекти и 11,8 милиарда долара в инфраструктура, съобщи Ройтерс през ноември 2014 г., цитирайки споразумение, подписано от двете страни по време на посещение на премиера на Пакистан Министър Наваз Шариф в Китай по-рано същия месец.
Как Пакистан може да спечели?
CPEC теоретично може да бъде промяна на играта за Пакистан. Във време, когато тероризмът засегна сериозно перспективите на Пакистан за чуждестранни инвестиции, обещаните от Китай 46 милиарда долара са три пъти повече от общите ПЧИ, които са получили през последното десетилетие. Очаква се проектът директно да създаде около 700 000 работни места до 2030 г. и да ускори значително растежа на БВП. Инвеститорите ще бъдат подкрепени от Пекин и китайски банки, а Пакистан няма да вземе повече дълг в процеса. По-голямата част от инвестициите ще бъдат в енергия. Проекти за въглища, вятър, слънчева и водна енергия на стойност 15,5 милиарда долара ще бъдат онлайн до 2017 г. и ще добавят 10 400 мегавата към националната мрежа, предадоха Dawn и Reuters, цитирайки официални лица. Като цяло Пакистан очаква да добави 16 000 MW до 2021 г. и да намали недостига на електроенергия с 4 000-7 000 MW. Недостигът на власт е огромен проблем в Пакистан, включително по време на избори, и предизвика бурни протести.
Сделката за CPEC включва също 5,9 милиарда долара за пътни проекти и 3,7 милиарда долара за железопътни проекти, като всички те ще бъдат разработени до 2017 г. Ще бъде изграден и оптичен кабел за 44 милиона долара между Китай и Пакистан. Пакистанските вестници съобщават за голям ентусиазъм за проекта, включително вътрешни инвестиции, съобразени с целите на CPEC.
Освен потенциала за растеж, власт и работни места, Пакистан също очаква CPEC да го обвърже в още по-силна прегръдка с близък приятел Китай, като му даде по-голямо стратегическо влияние както с Индия, така и със Съединените щати в региона на Индийския океан.
И какво има за Китай?
Много повече от това, което има за Пакистан, смятат мнозина. CPEC е част от по-голямата регионална транснационална инициатива на Китай „Един пояс, един път“ (OBOR), чиито две клонове са наземният Нов път на коприната и Морският път на коприната на 21-ви век, използвайки които Пекин цели да създаде икономически пояс на Пътя на коприната. разпростряна върху голяма част от Азия и Източна Европа и пресечена от мрежа от транспортни, енергийни и телекомуникационни линии.
Gwadar се намира близо до Ормузкия проток, ключов път за транспортиране на петрол. Това може да отвори енергиен и търговски коридор от Персийския залив през Пакистан до Западен Китай, който също може да бъде използван от китайския флот. CPEC ще даде на Китай сухопътен достъп до Индийския океан, срязвайки близо 13 000 км морско пътуване от Тиендзин до Персийския залив през Малакския проток и около Индия до само 2 000 км пътно пътуване от Кашгар до Гуадар.
Развитието на Кашгар като търговски крайна точка ще намали изолацията на неспокойната провинция Синдзян, ще задълбочи ангажимента й с останалата част от Китай и ще повиши потенциала му за туризъм и инвестиции. Централноазиатските републики желаят да включат своите инфраструктурни мрежи към CPEC – това ще им позволи достъп до Индийския океан, като същевременно ще допринесе за инициативата OBOR.
За китайските компании огромният мащаб на CPEC предоставя възможности за инвестиции за няколко години напред. Съгласно условията на споразумението те ще могат да управляват проектите като печеливши субекти, предаде Ройтерс. Китайската банка за развитие и Индустриалната и търговска банка на China Ltd, една от държавните търговски банки на Китай от „Голямата четворка“, ще заемат средства на компаниите, които ще инвестират в проектите като търговски начинания. Големите китайски компании, инвестиращи в енергийния сектор на Пакистан, ще включват китайската Three Gorges Corp., която изгради най-голямата хидроенергийна схема в света, и China Power International Development Ltd.
Има ли проблеми?
В някои кръгове има скептицизъм относно степента на реалните печалби, които биха дошли на пътя на Пакистан. Гласовете в Белуджистан - където е Гуадар - настояват китайските инвеститори да посочат как точно ще бъдат облагодетелствани. И Белуджистан, и Хайбер Пахтунхва се оплакаха, че енергийните проекти, които трябва да бъдат техни, са отишли в Пенджаб. Западният клон на CPEC, важен за развитието на Белуджистан и КП, остава несигурен. И все пак сътрудничеството между провинциите - традиционно не една от силните страни на Пакистан - е ключът към успеха на CPEC.
Непредвидимата ситуация със сигурността остава огромна загриженост, особено в КП и Белуджистан. Голяма терористична атака срещу проект CPEC ще бъде неуспех и Пакистан е разположил 15 000 специални сили за сигурност за китайски граждани и компании по коридора. Има известна загриженост и за уйгурските екстремисти в Синцзян.
Как реагира Индия?
Министърът на външните работи Сушма Сварадж каза пред парламента през декември 2014 г., че правителството е наясно, че Китай участва в изграждането или подпомагането на инфраструктурни проекти... включително... водноелектрически и ядрени проекти, магистрали, магистрали, зони за преработка на износ и икономически коридори в Пакистан. Правителството видя доклади по отношение на участието на Китай и Пакистан в дейности по изграждане на инфраструктура в окупирания от Пакистан Кашмир, включително изграждането на икономически коридор Китай-Пакистан. Правителството предаде загрижеността си на Китай относно техните дейности... и ги помоли да преустановят тези дейности.
През април 2015 г. обаче TCA Raghavan, върховен комисар в Пакистан, беше цитиран от PTI, че Индия няма притеснения относно изграждането на пакистанско-китайския икономически коридор, тъй като икономически силен Пакистан би донесъл стабилност в региона.
Споделете С Приятелите Си: