„Една шепа синапени семена“ показва защо кратката история на малаялам неизменно е политически натоварена
Надникване в многото светове, които се сблъскват в тези апокалиптични времена в превод на сборника с разкази
Една шепа синапени семена: колекция от разкази от Е Сантош Кумар Наскоро имах възможността да преведа разказ от Е Сантош Кумар „Зърна, големи като яйца“ (не е в тази колекция). Неговият поглед с оголени очи към ужасните неща, случващи се в малко село – метафора за мрачните времена, в които живеем – би избил вятъра от чувствителния читател. Ето защо, когато получих настоящата колекция за преглед, бях повече от развълнуван.
Една шепа синапени семена има 12 истории, написани за период от две десетилетия. В своето въведение Кумар отбелязва, че новите писатели носят със себе си нови светове и че 12-те истории са 12 различни свята. Той обяснява защо кратката история на малаялам е неизменно политически натоварена и посочва, че тъй като светът се промени в края на 80-те и началото на 90-те, левите партии в Керала не успяха да го интерпретират на обществеността и работата беше оставена на измислица писатели.
Първата история, „Хълмове, звезди“, насочва към мистерията на човешкото състояние, в което съдбите се преплитат със случайни събития. Съдбата играе ролята си по най-неочакван начин, разгръщайки се чрез умишлени човешки действия - пакостите на малко момче, непредвидените фатални последици от това, че възрастната дама се забави по пътя за болницата, и неговото покаяние. Пренебрегването на умиращата си съпруга от старец поради нейните болезнени изблици и умилението, което изпитва; лечебното състрадание на бащата на момчето — всички тези елементи се събират, създавайки странен катарзис. Това се случва под зоркия поглед на три звезди в небето, гледащи надолу към трите къщи в квартала, където живее семейството на момчето.
„Светлинни години“ е за сляпа жена Камала, която отива на тайно пътуване на любовници заедно с приятел мъж. Джеймс е в свада със съпругата си Елизабет, докато Камала изглежда се е разделила със съпруга си Нандан, за когото обаче изглежда жадува всеки момент, в който двамата с Джеймс са заедно, дори когато са в леглото. По-късно тя казва на Джеймс, че Нандан се е разделил с нея само след смъртта. Джеймс е подъл и на светлинни години от нейната сияеща душа; той прави голи снимки на нещастната сляпа жена, вероятно с намерението да я изнудва. Тя необичайно го усеща и ловко осуетява опита му. Злото има много нюанси, а човешката безобразие няма граници.
Нашите времена са толкова зли, че автобиографията на Ганди, Моите експерименти с истината, не е подходяща за напътствия на по-младите поколения и трябва да се напише нещо, озаглавено може би „Евангелието според дявола“. Този съвет е даден от садху в едноименната история на млад спътник във влака. Когато се срещнаха, садху беше отбелязал, че младежът е трябвало да се обади в полицията, като твърди, че във влака има бомба. Това щеше да го спре и нямаше да му се налага неистово да се качва на борда в последния момент. Към края на историята откриваме, че родителите на садху са били застреляни от полицията, докато са потушили бунт!
За разлика от повечето други истории в колекцията, заглавната история, „Шепа синапени семена“, е за ужасната психическа травма на жената и нейното окончателно разрешаване. Единственото дете на почти самотна майка изчезва, тъй като пътуват във влак с нейния колега и съмнителен любовник Ричи. Беше си паднала по утехата от прегръдката на Ричи, тъй като съпругът й беше на ръба да се откъсне от нея. Когато разбират, че детето е изчезнало, Ричи слиза на следващата станция и тръгва да го търси. Приятелката на майката, г-жа Мехта, я изпраща в ашрама на гуруджи, за да разбере къде е детето. Но гуруджиът й разказва мъчителната история, в която Буда моли скърбящата майка на мъртво бебе, която се е обърнала към него, да възкреси детето си: Има само един начин да разрешиш проблема си. Идете и ми намерете четири или пет синапени зърна от всяко семейство, в което никога не е имало смърт. Майката от нашата история обаче най-накрая чува гласа на момчето си по телефона.
Останалите разкази в сборника са озаглавени „Трима слепци описват слон“, „Баща ми беше крадец“, „Игра на смърт“, „Катурът“, „Плачещият Буда“, „Три пръста“, „Още едно лято“ , и „Каска, не се продава“. Измисленият свят на E Santhosh Kumar е пълен с герои, които предизвикват ужас, съжаление и удивление – широки щрихи с нож за палитра, които яростно манипулират цветовете в поразителни образи на нашето апокалиптично време.
Ей Джей Томас е поет, белетрист, преводач и редактор
Споделете С Приятелите Си:
