„Преводът е моят език“

Далджит Ами, който е превел „Министерството на най-голямото щастие“ на Арундати Рой на пенджаби, за това защо е наложително да се превеждат емоциите

Далджит Ами.

Преводачът и режисьорът Далджит Ами започна творческия процес по превеждането на „Министерството на най-голямото щастие“ на Арундати Рой на пенджаби с ясно намерение. Ами не искаше на пенджабските читатели да бъде отказано преживяването от четенето на брилянтната и многопластова работа на Рой, след като той се наслади на последната страница от романа.

Повече от 18 месеца Ами разговаряше, играеше, експериментираше, бореше се и живееше с думи, за да съживи Darbar-I-Khushiyan и да подари на своите читатели „оригинално“ произведение. Моите читатели трябва да усетят откъде идва, наложително е емоциите да бъдат преведени. Преводът е моят език и аз превеждам, за да спечеля нещо повече, защото имам възможност да ви разкажа за политиката на езика, споделя Ами, чиято работа беше пусната миналия месец.

Книгата е преведена на няколко езика, но Ами прочете оригинала на английски, много параграфи отново и отново, защото вярва, че влиянието трябва да бъде посредничено само от него и никой друг. Фактът, че това е роман, а не теоретична книга или развлечение като предишната работа на Ами, Roll of Honour, трябваше да бъде близо до оригиналния текст и напълно честен.

Езикът, казва Ами, е съвкупност от думи и ние сме практикуващи, но в същото време езикът не е само текст, но е важна и неговата естетика. Като част от превода, Ами си играеше с думите, създаваше объркване със самия глагол, тъй като искаше читателите да мислят за сегмент, в който родът е объркан. Някои се чудеха дали това е печатна грешка, докато други се съмняваха в употребата. Целта да използваме езика като гледка е постигната, казва Ами.

Корица на книгата.

Рой, отбелязва Ами, работи с множество прилагателни, използва много нюанси и езикът й не познава граници. Пенджаби казва, че Ами е в центъра на хинди и урду, тъй като той също избира думи от персийски и арабски, тъй като наборът от думи е по-голям и се играе с думи, включително тези, използвани в разговорите за постигане на разнообразни отговори.

Преводът е свързан с съзерцанието и докато експериментирам с думите, осъзнавам, че те трябва да се използват за добавяне на красота, лиризъм и предоставяне на перспектива. Прекарвам много време в разговор с думи, за да разбера дали работят за текста, в противен случай ги изпращам обратно. Усилието е да се изследва колко порьозен е езикът, казва Ами.

Рой казва Ами, разбира тона на езика и чете за другите, за да знаят тона. Превеждането на 528-те страници, признава Ами, изисква цялото му същество да бъде посветено на работата, тъй като той прекарва часове в стария Делхи, за да разбере героите и така книгата обитава това място. В края на деня, мисли той, преводът е незавършен процес. Но мога да кажа с огромно щастие, че Дарбар-И-Кхушиян определено е мое произведение, оригинално е, честно към читателите и „Дарбар“ в заглавието, както читателите ще открият, е дума с неограничени значения.

Споделете С Приятелите Си: