Обяснено: Как изтеглянето на американските войски до 11 септември затваря нейната глава в Афганистан

Най-продължителният конфликт в историята на САЩ, войната в Афганистан, доведе до смъртта на близо 2400 американски войници и струва на страната около 2 трилиона долара.

Президентът Байдън беше наредил 100% отстраняване на американските войски от Афганистан, слагайки край на най-дългата война в страната. (AP Photo/Rahmat Gul, File)

Президентът на САЩ Джо Байдън ще обяви напускането на американските войски от Афганистан до 11 септември тази година, което съвпада с 20-ата годишнина от атаките на американска земя през 2001 г., се казва в множество доклади.

Най-продължителният конфликт в историята на САЩ, войната в Афганистан, доведе до смъртта на близо 2400 американски войници и струва на страната около 2 трилиона долара. Бившият президент Доналд Тръмп, който загуби преизбирането си от Байдън през ноември миналата година, определи крайния срок за оттегляне на САЩ на 1 май тази година – дата, която САЩ ще пропуснат с няколко месеца.

бюлетин| Кликнете, за да получите най-добрите обяснения за деня във входящата си кутия

Решението, съобщено за първи път от The Washington Post, раздели американските експерти, като поддръжниците настояват, че САЩ трябва да излязат отвъд зле обмислената си война от две десетилетия, а опонентите изразяват опасения, че напускането на Америка може да доведе до плъзгане на Афганистан в кървава гражданска война.

Какво реши да направи администрацията на Байдън?

След като обмисля месеци след спечелването на изборите, Байдън реши, че американските войски не трябва да остават в Афганистан дълго след крайния срок 1 май, договорен от администрацията на Тръмп с талибаните.

Сега се очаква изтеглянето на войските да започне преди 1 май и ще приключи преди символичната дата 11 септември, според съобщенията абсолютният краен срок. Високопоставен служител на администрацията на Байдън по време на брифинг на репортери каза, че талибаните ще бъдат посрещнати със силен отговор, ако нападнат американски войски по време на фазата на изтегляне.

Според докладите американското военно естеблишмънт настоява, че всяко изтегляне от Афганистан трябва да се основава на условия, което означава, че САЩ трябва да могат да се ангажират отново, ако международно признатото правителство в Кабул е под заплаха от загуба на контрол над страната.

Твърди се, че Байдън е отхвърлил предложението и е решил, че военното присъствие на САЩ в страната трябва да приключи независимо от всичко, като приложи в действие своите дългогодишни убеждения, свързани с участието на Америка в Афганистан.

През 2009 г., като вицепрезидент при Барак Обама, Байдън категорично се противопостави на разширяването на военното присъствие на САЩ в страната и поддържаше, че целта му трябва да бъде ограничена до мисии за борба с тероризма. Но въпреки аргументите му, Вашингтон продължи да увеличи броя на войниците си от 36 000 през 2009 г. до почти 1 лакх през 2010 г. Едва след убийството на Осама бин Ладен от екип на SEAL в пакистанския Аботабад през 2012 г., САЩ започнаха да намаляват присъствието си в Афганистан.

Решението за изтегляне се основава на данни, събрани от американското разузнаване, които предполагат, че Ал Кайда или други терористични групи не представляват непосредствена заплаха за нанасяне на удар на Съединените щати от Афганистан, пише New York Times.

В момента в страната остават около 2500 американски войници, част от общото присъствие на НАТО от 9600 души.

И така, какъв вид влияние на САЩ ще остане в Афганистан?

Сега се очаква администрацията на Байдън да премести войските си в региона, за да наблюдава Афганистан и талибаните, въпреки че не е ясно как ефективно би могла да направи това без пряко военно участие.

Новата дата за изтегляне, 11 септември, е избрана, за да подчертае защо американските войски са били поставени в Афганистан на първо място.

САЩ обаче няма да изтеглят всичките си войски – някои ще останат да осигуряват дипломатическа сигурност, което е стандартна практика.

В доклада на NYT се казва, че САЩ могат в бъдеще да разчитат на секретни специални операции, изпълнители на Пентагона и разузнавателни оперативни служители, за да възпрепятстват големи заплахи от терористични организации като Ал Кайда или Ислямска държава.

Какво означава това за правителството на Афганистан?

Правителството на президента Ашраф Гани несъмнено ще бъде изправено пред трудна задача. Още през последната година талибаните предприеха множество атаки, за да поставят повече територия под свой контрол, а американското разузнаване предполага, че се очаква да постигнат допълнителни военни печалби.

Днес говорих със секретаря @ABlinken . Обсъдихме текущия мирен процес, предстоящите мирни преговори в Турция, а също така говорихме за предстоящия телефонен разговор с президента @JoeBiden .

— Ашраф Гани (@ashrafghani) 13 април 2021 г

Експерти твърдят, че вероятността талибаните да успеят да сключат мирно споразумение с афганистанското правителство е малка, тъй като талибаните вярват, че могат да триумфират във военно отношение.

Талибаните вече заявиха, че няма да присъстват на нов кръг от преговори за решаване на бъдещето на Афганистан, насрочен в Турция по-късно този месец.

1/2 Докато всички чужди сили не се изтеглят напълно от нашата родина, Ислямското емирство няма да участва в нито една конференция, която ще взема решения за Афганистан.

— Dr.M.Naeem (@IeaOffice) 13 април 2021 г

Какви бяха реакциите на решението на Байдън?

Критиците на решението се опасяват, че то може да доведе до катастрофа за Афганистан, предполагайки, че може да доведе до повторение на падането на Сайгон от 1975 г. – когато столицата на подкрепяния от САЩ Южен Виетнам падна под управлявания от комунистите Северен Виетнам две години след това оттеглянето на американското военно присъствие от 19 години. Превземането на града (по-късно е преименуван на Хо Ши Мин) сигнализира за края на войната във Виетнам и Северът консолидира контрола си над цялата страна през следващите няколко месеца.

Има опасения, че талибаните биха могли да направят същото след изтеглянето на САЩ през септември.

Висшият лидер на Републиканската партия Мич Макконъл разкритикува решението, като каза, че бързото изтегляне на американските сили от Афганистан е сериозна грешка. Това е отстъпление пред лицето на враг, който все още не е победен, абдикация от американското лидерство.

Други обаче предполагат, че изтеглянето ще помогне на Вашингтон да премине през фиксацията на 11 септември, в която борбата с тероризма е останала най-важната цел на външната политика. Излизането от страната би означавало, че САЩ биха могли да отделят повече енергия в отношенията си с Китай и Русия, както и да се концентрират върху целите на вътрешната политика на Байдън.

Те също така настояват, че основан на условията подход към прекратяване на участието на войските би означавал, че САЩ остават в Афганистан завинаги.

Хронология на войната на САЩ в Афганистан

13 ноември 2001 г — Талибаните бягат от Кабул за Кандахар, докато водената от САЩ коалиция настъпва към афганистанската столица със Северния алианс.

5 декември 2001 г – Споразумението от Бон е подписано в Бон, Германия, което дава по-голямата част от властта на ключовите играчи на Северния алианс и укрепва военачалниците, управлявали между 1992 и 1996 г.

7 декември 2001 г — Мола Омар напуска Кандахар и талибанският режим официално рухва.

13 декември 2001 г — Карзай пристига в Кабул; противно на Споразумението от Бон, милиции, лоялни към военачалниците, също влизат в афганистанската столица.

22 декември 2001 г — Карзай положи клетва като председател на 29-членен управителен съвет, създаден съгласно Споразумението от Бон.

2004 и 2009 г — Провеждат се общи избори и Карзай е избран за президент за два последователни мандата, ограничението според афганистанската конституция.

5 април 2014 г — Дълбоко погрешни изборни резултати при двамата водещи кандидати, Ашраф Гани и Абдула Абдула, и двамата претендираха за победа. Държавният секретар на САЩ Джон Кери преговаря за споразумение за споделяне на властта за така нареченото правителство на единството, като Гани е президент и Абдула като главен изпълнителен директор.

8 декември 2014 г — Американските и натовските войски официално прекратяват своята бойна мисия, преминавайки към роля за подкрепа и обучение, въпреки че президентът Барак Обама е упълномощил американските сили да извършват операции срещу цели на талибаните и Ал Кайда.

2015-2018 г — Талибаните се разрастват допълнително, извършвайки почти ежедневни атаки срещу афганистанските и американските сили; десетки цивилни загиват при кръстосания огън. На изток се появява филиал на групировката Ислямска държава; талибаните завземат контрола над почти половината от страната.

септември 2018 г — В стремежа си да изпълни предизборното си обещание да върне американските войски у дома, президентът Доналд Тръмп назначава ветерана афганистанско-американски дипломат Залмай Халилзад за преговарящ с талибаните.

2018-2019 г — Залмай се включва в постоянни и редовни преговори с талибаните, главно в арабския щат Катар в Персийския залив, където бунтовниците поддържат политически пост. Талибаните отказват да преговарят с правителството на Кабул

9 септември 2019 г — След особено интензивна ескалация на атаките на талибаните, включително атентата в Кабул, при която загина американски войник, Тръмп прекратява преговорите с талибаните.

28 септември 2019 г — Провеждат се президентски избори, но официалните резултати не са известни от месеци.

24 ноември 2019 г — Тръмп посещава американските войски в Афганистан на Деня на благодарността, казва, че талибаните искат да сключат сделка и сигнализира, че преговорите с Катар се връщат.

15 февруари 2020 г — Вашингтон казва, че временното намаляване на насилието е било договорено с талибаните като първа стъпка към окончателно мирно споразумение.

18 февруари 2020 г — Изборната комисия на Афганистан обявява Гани за официален победител на изборите през септември; неговият съперник Абдула отказва да признае резултатите и вместо това се обявява за победител.

29 февруари 2020 г — САЩ и талибаните подписват споразумение в Доха, Катар, което предвижда изтеглянето на американските войски от Афганистан; споразумението също така предвижда вътрешноафганистански преговори за бъдеща политическа пътна карта.

Споделете С Приятелите Си: