Обяснено: Колко вероятно е повторното заразяване с Covid-19? Ето резултатите от проучване на ICMR

Сред 1300 индивида, които са дали положителен тест два пъти, проучване на ICMR установи, че 4,5% могат да бъдат случаи на повторно заразяване. Защо останалите са изключени като такива и какви са последиците от констатациите?

Опашка за тестване в Лъкнау с нарастването на броя на Covid. (Експресна снимка: Вишал Шривастав)

В първото по рода си учение екип от учени от Индийския съвет за медицински изследвания (ICMR) идентифицира набор от най-правдоподобните случаи на повторно заразяване с вируса SARS-CoV2 в Индия. В проучване, което е прието за публикуване в списание Epidemiology & Infection, учените са изследвали случаите на 1300 индивида, които са дали положителна проба за вируса два пъти и са били подложени на тестове дори между двата положителни резултата.

Проучването установи, че случаите на 58 от 1300 индивида, или 4,5%, всъщност могат да бъдат класифицирани като възможни повторни инфекции. При тези 58 двата положителни резултата са дошли с интервал от най-малко 102 дни, а между тях има и отрицателен резултат от теста.

бюлетин| Кликнете, за да получите най-добрите обяснения за деня във входящата си кутия

Защо е значимо?

Повторното заразяване със SARS-CoV2 е предмет на открита научна дискусия. Към момента не е ясно дали човек, който е бил заразен веднъж, развива постоянен имунитет срещу болестта, или може да се зарази отново след известно време. Разбирането на възможността за повторно заразяване е от решаващо значение за борбата с пандемията. Това не само ще помогне да се определят стратегиите за интервенция, необходими за контролиране на разпространението на болестта, но също така ще помогне да се прецени колко дълго хората ще трябва да зависят от маските и физическото дистанциране. Това ще има отражение и върху стремежа към ваксинация.

Към момента са потвърдени много малко случаи на повторно заразяване. Първият потвърден случай беше съобщен от Хонконг през август миналата година. След това се появиха и няколко случая от Съединените щати и Белгия. Има няколко случая на хора, които са дали положителни тестове за вируса многократно, дори в Индия, но не всички такива случаи се считат за повторни инфекции. Това се дължи на това, което се нарича постоянно вирусно отделяне. Възстановените пациенти понякога могат да продължат да носят ниски нива на вирус в системата си до три месеца. Тези нива вече не са достатъчни, за да разболеят лицето или да предадат болестта на други, но може да се открие при диагностични тестове.

Как може да се определи повторното заразяване?

За убедително доказателство за повторно заразяване учените разчитат само на анализ на генома на вирусната проба. Тъй като вирусът мутира непрекъснато, геномните последователности на двете проби биха имали някои разлики.

Въпреки това, вирусна проба от всеки заразен човек не се събира за анализ на генома. Това би била херкулесова задача, защото анализът на генома е сложна процедура и отнема време и усилия. Проби само от няколко произволно избрани пациенти се изпращат за анализ на генома, за да се проучи естеството и поведението на вируса. Следователно, когато дадено лице е положително за втори път и трябва да бъде проверено за повторно заразяване, обикновено няма геномна последователност от предишната инфекция, с която да се сравни.

В случая с 33-годишния човек от Хонг Конг учените извадиха късмет. Неговата проба също беше изпратена за секвениране на генома за първи път. Така че, когато тестът му беше положителен за втори път, секвенирането на генома можеше да се направи отново и резултатите да се сравнят.

Как проучването ICMR подходи към въпроса за повторното заразяване?

Групата учени, която е извършила изследването, не е извършила анализ на генома, тъй като тези данни не са налични. Вместо това, те разглеждат случаи, в които пациентите съобщават за положителни резултати с интервал от най-малко 102 дни. Това ще се погрижи за проблема с постоянното отделяне на вируси. Според Центровете за контрол на заболяванията (CDC) в Съединените щати, отделянето на вируси продължава само до около 90 дни.

Като допълнителна мярка за изключване на възможността за отделяне на вируса, изследователите разгледаха само онези случаи, в които индивидът също е направил друг диагностичен тест между двата положителни резултата и е имал отрицателен резултат през този 102-дневен период.

Учените откриха 58 такива случая, от 1300 индивида, които са получили положителни резултати поне два пъти, до 7 октомври, крайната дата за изследването. В други случаи един или друг критерий не е спазен.

Какво установи проучването за тези хора?

От 58 лица, които отговарят на критериите, определени в проучването ICMR, учените могат да се свържат с 38 лица, за да получат допълнителна информация, като симптомите, изпитани по време на първата и втората инфекция. Останалите 20 души не са участвали в проучването или защото не са могли да се свържат поради неверни данни за контакт в регистъра, или защото не са искали.

От 38-те случая на предполагаема реинфекция, които можеха да бъдат проведени, 29 бяха мъже и бяха във възрастовата група 20-40 години. Дванадесет от 38-те лица са здравни работници. Продължителността между двата случая на инфекция варира от 102 до 160 дни.

По-голямата част от участниците (27 от 38) казаха, че са останали безсимптомни по време на междинния период, докато осем съобщават за леки симптоми. Останалите трима участници казаха, че имат симптоми като периодична треска, кашлица или задух.

Двадесет от 38-те участници казаха, че са имали симптоми и двата пъти, като шестима съобщават, че втората инфекция е по-тежка от първата. Други шестима казаха, че първата инфекция е по-тежка, докато останалите осем казаха, че тежестта е една и съща и при двете инфекции.

Какви са последствията?

При липса на анализ на генома, тези 58 случая все още не биха се считали за потвърдени реинфекции. Но както посочват учените, изследването показва, че не може да се приеме постоянен имунитет. Възможно е повторно заразяване да се случи и би могло да бъде потвърдено, ако беше възможно да се направи анализ на генома на всеки заразен човек.

Въпреки това, тъй като такъв мащабен анализ на генома не е осъществим, учените призоваха за консенсус относно епидемиологичната дефиниция на реинфекцията. Те казват, че критериите, които самите те са използвали за това проучване - интервал от най-малко 102 дни между две повторни инфекции и поне един отрицателен резултат от теста между тях - биха могли да станат един кандидат за определението, ако повече такива проучвания потвърдят констатациите.

Споделете С Приятелите Си: