Обяснено: „Правото да бъдеш забравен“ в Интернет
Правото да бъдеш забравен дава възможност на хората да поискат от организациите да изтрият личните им данни. Предоставя се от Общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR), закон, приет от 28-членния блок през 2018 г.

Във вторник най-висшият съд на Европейския съюз постанови, че правилото за поверителност онлайн, известно като „правото да бъдеш забравен“ според европейското законодателство, няма да се прилага извън границите на държавите-членки на ЕС. Съдът на Европейските общности (ЕС) се произнесе в полза на гигантът на търсачката Google, който оспорва заповедта на френски регулаторен орган за премахване на уеб адреси от глобалната му база данни.
Решението идва като важна победа за Google и посочва, че законът за поверителност онлайн не може да се използва за регулиране на интернет в страни като Индия, които са извън Европейския съюз.
Какво е „правото да бъдеш забравен“ според европейското законодателство?
Правото да бъдеш забравен дава възможност на хората да поискат от организациите да изтрият личните им данни. Предоставя се от Общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR), закон, приет от 28-членния блок през 2018 г.
Според уебсайта на GDPR на ЕС, правото да бъдеш забравен се появява в съображения 65 и 66 и в член 17 от регламента, който гласи:
Субектът на данните има право да получи от администратора изтриването на личните му данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие лични данни без ненужно забавяне (ако е приложимо едно от няколко условия).
Съгласно член 2 от GDPR лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано или идентифицирано физическо лице (субект на данни), а администраторът означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или всеки друг орган, който... определя целите и средствата на обработката на лични данни. Според уебсайта на GDPR неоправдано забавяне се счита за около месец.
След като компания за търсачки като Google получи заявки съгласно закона за поверителност за изтриване на информация, тя първо преглежда и след това премахва връзки към сайтове за конкретни държави в рамките на Европейския съюз, като „google.de“ на Google за Германия. Според New York Times, Google досега е получила повече от 8,45 лакха заявки за премахване на 33 лакх интернет връзки, като 45% от последните са били премахнати.
Не пропускайте от Обяснено: Братът на Кандил Балоч е осъден; поглед към делото за убийство на честта на Пакистан
Какво беше делото пред Европейския съд и какво постанови той?
През 2015 г. Комисията за национална информация и свобода (CNIL), агенция за регулиране на интернет във Франция, изиска от Google да надхвърли практиката си на отделяне на връзки, специфично за региона, и нареди на компанията за търсачки да изтрие връзки от своята глобална база данни .
Google отказа да изпълни заповедта, като се аргументира, че следването на същата ще попречи на свободния поток на информация по света. Това доведе до налагането на глоба от CNIL от 100 000 евро (около 77 лакх INR) на Google през 2016 г.
Google оспори разпореждането на CNIL пред Съда на Европейските общности и твърди, че прилагането на закона за поверителност онлайн извън ЕС би затруднило достъпа до информация в страни по света, особено тези, управлявани от авторитарни правителства.
Стигайки до забележително решение, Съдът на Европейските общности вече ограничи прилагането на закона за неприкосновеността на личния живот извън ЕС. Той също така отбеляза, че ЕС не може да наложи „правото да бъдеш забравен“ на държави, които не признават такова право.
Споделете С Приятелите Си: