Обяснено: Какво е Проксима Кентавър?

Проксима Кентавър е на 4,2 светлинни години от Слънцето – считано за близко разстояние в космически планове. Масата му е около една осма от слънчевата и е твърде мътна, за да се види с просто око от Земята.

Проксима b, една от двете планети, които се въртят около звездата, е обект на значително любопитство. (Файлова снимка)

Астрономите, ръководещи най-голямата инициатива в света за търсене на извънземен живот, наскоро уловиха интригуващо излъчване на радиовълни от посоката на Проксима Кентавър, най-близката звезда до нашето Слънце, съобщи The Guardian.

Новината предизвика подновен интерес към Проксима Кентавър, една от чиито планети се смята, че се върти в обитаемата зона на звездата, което поражда възможността тя да има или поддържа живот.

Мистериозният радиосигнал

Астрономите от проекта Breakthrough Listen на стойност 100 милиона долара, започнат от легендарния физик Стивън Хокинг, редовно забелязват взривове на радиовълни с помощта на два мощни телескопа – обсерваторията на Паркс в Австралия или обсерваторията на Green Bank в САЩ. Всички техни открития досега обаче се приписват или на естествени източници, или на намеса, причинена от хора.

За разлика от предишните констатации на проекта, лъчът, взет от посоката на Proxima Centauri – който е наречен BLC1 или Breakthrough Listen Candidate 1 – има две интересни характеристики. Първо, честотата на сигнала му е 982 Mhz – тяснолентова стойност, която не се предава от човешки космически кораб или спътници. Нито знаем за естествен астрономически феномен, който може да генерира такъв радиосигнал. Второ, очевидното изместване на тази честота според съобщенията е в съответствие с движението на планетата.

Това повдига възможността излъчването да бъде извънземен техносигнатур, което означава нещо, което предоставя доказателства за извънземна технология и може да е възникнало от някаква форма на усъвършенстван извънземен интелект (ETI), според Scientific American.

Според 'Гардиън' лъчът е открит в архивните данни на обсерваторията Паркс, която е взела лъча през април и май миналата година. Не е забелязано отново. В момента учените работят върху документ, обясняващ BLC1, който се очаква да бъде пуснат в началото на следващата година.

Има и причини да се смята, че сигналът може да не означава „извънземни“. Тъй като само обсерваторията на Паркс е уловила сигнала, който не се е появявал оттогава, би било невъзможно да се провери дали идва от Проксима Кентавър. Друга възможност може да е сигналът да е бил причинен от нещо зад Проксима Кентавър или от природен феномен, за чието съществуване досега не знаем.

Интересът към Проксима Кентавър

Проксима Кентавър е на 4,2 светлинни години от Слънцето – считано за близко разстояние в космически планове. Масата му е около една осма от слънчевата и е твърде мътна, за да се види с просто око от Земята.

Проксима b, една от двете планети, които се въртят около звездата, е обект на значително любопитство. С размери 1,2 пъти по-големи от Земята и обикаляйки около звездата си на всеки 11 дни, Проксима b се намира в зоната на Златокосата на Проксима Кентавър, което означава областта около звезда, където не е твърде горещо и не е твърде студено, за да съществува течна вода на повърхността на околната среда. планети. Да дам пример, Земята е в Слънцето Златокосата зона .

Това обаче не означава със сигурност, че на Proxima b има вода. Той също така може да бъде враждебен към живота, ако атмосферата му е била отстранена от слънчеви изригвания от Проксима Кентавър. Проксима b също е приливно заключена със своята звезда, точно както Луната е със Земята – което означава, че едната страна на планетата има дневна светлина завинаги, докато другата страна винаги е тъмна. Учените казват, че е трудно да си представим, че Proxima b може да има стабилна климатична система при такива условия.

Споделете С Приятелите Си: