Проверка на факти | Как Луната получи „слънчеви изгаряния“: резултат от чист магнетизъм

Изследвания, използващи данни от мисията на НАСА ARTEMIS, показват как слънчевият вятър и магнитните полета на лунната кора работят заедно, за да придадат на Луната отличителен модел на по-тъмни и по-светли завихряния.

Лунният вихър Reiner Gamma, заснет от орбиталния апарат за лунно разузнаване на НАСА. (НАСА)

Луната има видими „слънчеви изгаряния“ или отличителни шарки на завихряния по повърхността си. Сега НАСА анализира данни, за да покаже, че те са резултат от взаимодействия между увреждащата радиация на Слънцето с джобове от лунно магнитно поле.

Всеки обект, планета или човек, пътуващ през космоса, трябва да се бори с вредната радиация на Слънцето. Изследвания, използващи данни от мисията на НАСА ARTEMIS, показват как слънчевият вятър и магнитните полета на лунната кора работят заедно, за да придадат на Луната отличителен модел на по-тъмни и по-светли завихряния.

Слънцето отделя непрекъснат поток от частици и радиация, наречен слънчев вятър. Тъй като слънчевият вятър е магнетизиран, естественото магнитно поле на Земята отклонява частиците на слънчевия вятър, така че само малка част от тях достигат до атмосферата на планетата. Но Луната няма глобално магнитно поле; магнетизираните скали в близост до лунната повърхност създават малки, локализирани петна от магнитно поле.

Магнитните полета в някои региони действат локално като този магнитен слънцезащитен крем, каза НАСА, цитирана от изследователя Андрю Поп (Калифорнийския университет, Бъркли). Под тези миниатюрни магнитни чадъри материалът, който изгражда повърхността на Луната, наречен реголит, е защитен от слънчевите частици.

Тъй като тези частици се движат към Луната, те се отклоняват към областите точно около магнитните мехурчета, където химичните реакции с реголита потъмняват повърхността.

Това създава отличителните завихряния от по-тъмен и по-светъл материал.

(Източник: НАСА)

Споделете С Приятелите Си: