Обяснено: Как ракетен ускорител от 1966 г. се превърна в обект в близост до Земята?
Астрономите проследяват астероиди с помощта на телескоп, за да определят дали има потенциално опасни астероиди, които представляват заплаха за планетата. Ето защо за тях също е важно да могат да правят разлика между естествени и изкуствени обекти, които обикалят около Слънцето.

НАСА потвърди, че близо до Земята обект, наречен 2020 SO, е ракетният ускорител, който помогна за издигането на космическия кораб Surveyor на космическата агенция към Луната през 1966 г.
Учените стигнаха до заключението, че обектът всъщност е ракетният ускорител, след като повече от 170 измервания на позицията на обекта бяха анализирани в продължение на три месеца от обсерватории по целия свят.
И така, какво беше Surveyor-2?
Космическият кораб Surveyor-2 трябваше да извърши меко кацане на повърхността на Луната през септември 1966 г., през което време един от трите тласкащи устройства не успя да се запали, в резултат на което космическият кораб започна да се върти и се разби на повърхността.
Целта на мисията беше да се проучи лунната повърхност преди мисиите на Аполо, довели до първото кацане на Луната през 1969 г.
Докато космическият кораб се разби в повърхността на Луната, ракетният ускорител изчезна в неизвестна орбита около Слънцето. Следвайте Express Explained в Telegram
Как беше определен обектът да бъде ракетен ускорител?
Астрономите проследяват астероиди с помощта на телескоп, за да определят дали има потенциално опасни астероиди, които представляват заплаха за планетата. Ето защо за тях също е важно да могат да правят разлика между естествени и изкуствени обекти, които обикалят около Слънцето.
Ракетният ускорител се доближи малко до Земята през последните няколко десетилетия. Един подход към Земята в края на 1966 г. беше толкова близо, че се смяташе, че обектът произхожда от Земята.
През септември финансираният от НАСА телескоп Pan-STARRS1 откри неизвестен обект, който следва извита пътека в небето, което показва близостта му до Земята.
Първоначално обектът се смяташе за астероид, обикалящ около Земята и следователно му беше дадено име от Центъра на малките планети.
След това учени от Центъра за изследване на близки до Земята обекти (CNEOS) забелязаха, че орбитата не е обикновен астероид, тъй като орбитите на астероидите са по-наклонени и издължени спрямо земните.
Но според НАСА орбитата на 2020 SO около Слънцето е подобна на тази на Земята, беше на приблизително същото разстояние, почти кръгла и в орбитална равнина, която почти точно съвпада с тази на нашата планета – изключително необичайно за естествен астероид.
На 8 ноември ускорителят се понесе в земната сфера на доминираща гравитационна сила, в регион, наречен Хил Сфера. 2020 SO ще остане в този регион повече от четири месеца, преди да поеме на нова орбита около Слънцето през март 2021 г.
Той направи най-близкия си подход към Земята на 1 декември, позволявайки на учените да проучат състава й и да знаят със сигурност, че обектът всъщност е ракетният ускорител.
Сега астрономите ще продължат да го изучават, докато не изчезне.
Споделете С Приятелите Си: