Обяснено: Предложението, което Джоу направи, а Неру отхвърли... уроците от него
Ако Джавахарлал Неру е приел компромисното решение на Джоу Енлай, Судхиендра Кулкарни твърди, че Индия и Китай след някои преговори биха могли да фиксират границата завинаги и да предотвратят войната от 1962 г.
Джавахарлал Неру и Джоу Енлай през 1956 г. в Индия. (Източник: Wikimedia Commons) В статията си „ Ухапване на куршума “, Судхендра Кулкарни, бивш помощник на министър-председателя Атал Бихари Ваджпаи, извлича поуки от натрупването на войната от 1962 г. и предупреждава премиера Нарендра Моди да не повтаря грешката на Джавахарлал Неру.
Кулкарни припомня посещението на китайския премиер Джоу Енлай в Индия през април 1960 г., в хода на което той предложи работещо решение за граничен спор това заплашваше да провали отношенията между Индия и Китай. Кулкарни пише: Джоу предложи, очевидно с одобрението на председателя Мао, „пакетна сделка“ за окончателно уреждане — Китай ще приеме контрола на Индия над днешния Аруначал Прадеш, което означаваше фактическото му признаване на юрисдикцията на Индия до линията МакМахън, ако Индия прие контрола на Китай над Аксай Чин.
Кулкарни цитира от изследователска статия на историка Шринат Рагхаван, за да обясни защо Неру отхвърли предложението на Джоу. Рагхаван пише, Кулкарни цитира: Неру беше изтласкан до позиция, при която дипломатическата му маневреност беше силно ограничена. Оттук нататък той трябваше постоянно да преценява какво ще носи политическият пазар и да приема само онези политики, които биха могли да бъдат продадени на обществото.
Според Кулкарни самият Неру изрази страха си: Ако им дам (китайците) това (Аксай Чин), вече няма да бъда министър-председател на Индия - няма да го направя. Кулкарни вярва, че Неру е имал силата и статута да убеди хората да приемат подобна сделка в жизненоважния дългосрочен интерес на Индия, въпреки че медиите и лидерите на опозицията (включително Атал Бихари Ваджпайе, който впоследствие като премиер промени възгледите си по този въпрос ) бяха категорично против отстъпването на каквато и да е земя на Китай.
Ако Неру прие компромисното решение на Джоу, Кулкарни твърди, че Индия и Китай след някои преговори биха могли да фиксират границата завинаги и да предотвратят войната от 1962 г. Нямаше да има повтарящи се сблъсъци покрай спорен LAC от вида, на който сме свидетели дори през 2020 г., тъй като Китай през 1960 г. дори намекна, че „като част от цялостно уреждане“ ще приеме суверенните претенции на Индия за Джаму и Кашмир (минус Аксай Чин) спрямо Пакистан, добавя той.
Кулкарни се чуди дали премиерът Моди, без да се тревожи за „политическия пазар“ и без да разчита на Тръмп или неговия наследник да се притекат на помощ на Индия, показва смелостта да насочи общественото мнение в полза на зависима от компромис трансформация на LAC в BAC (Граница на осигурен контрол).
Споделете С Приятелите Си:
