Обяснено: Сикхизмът в Афганистан е толкова стар, колкото религията, датира преди управлението на Ранджит Сингх

В понеделник 46-те евакуирани афганистански сикхи отнесоха със себе си три от шестте останали сварупа на Гуру Грант Сахиб в Индия.

Трима членове на общността на афганистанските сикхи, държащи светия Шри Гуру Грант Сахиб джи от различни гурудвари в Афганистан на летището в Кабул за заминаването си за Индия. (PTI)

С превземането на Афганистан от талибаните, историята на малката, но важна сикхска общност в страната може да бъде на ръба на своя край. Световната пенджабска организация заедно с Комитета за управление на сикхите в Делхи Гурдвара (DSGMC) координираха с правителството на Индия евакуацията на афганистанските индуси и сикхи.

В понеделник 46-те евакуирани афганистански сикхи носеха със себе си три от шестте останали сварупа на Гуру Грант Сахиб към Индия. Парамджит Сингх Сарна, президент на SAD (Делхи), написа в Туитър, че краят на ерата на сикхи в Афганистан.

История на сикхизма в Афганистан

Противно на общоприетото предположение, че сикхите в Афганистан са скорошни имигранти от индийски произход, общността на сикхите всъщност е коренно население на страната и има дълга и дълбоко вкоренена история в региона. Любителят на историята Индерджит Сингх в книгата си „Афганистанските индуси и сикхите: История на хиляда години (2019) предполага, че историята на сикхизма в Хурасан (средновековен Афганистан) започва с основателя на сикхската религия, Гуру Нанак, който е известен с са посетили региона някъде през 15 век.

Антропологът Роджър Балард в своята изследователска статия от 2011 г. обяснява, че населението на сикхите в региона се състои от онези членове на местното население, които се противопоставят на процеса на преобразуване от будизъм в исляма, който се е случил в тази област между 9-ти и 13-ти век, и които впоследствие се привеждат в съответствие с учението на Гуру Нанак – самият той е Khatri и основател на традицията на сикхите – през петнадесети век.

През 1504 г. моголският император Бабур превзема Кабул и през 1526 г. той е господар на Северна Индия. Кабул става една от провинциите на Индустан и е наричан „собственият пазар на Индустан“ от Бабур. Той остава част от Индустан до 1738 г., когато е завладян от персийския владетел Надир Шах. През този период сикхските хронисти записват редица имена и случаи, когато сикхските последователи в Кабул идват в региона, сега известен като Източен Пенджаб, за да отдадат почит на сикхските гуру, пише Сингх. Имаше и няколко случая, когато сикхите от Източен Пенджаб отиваха в Афганистан, за да разпространяват учението на сикхските гуру.

Например, текстът от 18-ти век, Махима Пракаш, написан от Саруп Дас Бхала, потомък на третия сикхски гуру, Гуру Амар Дас, споменава името на „Кабули уали Май“ (дама от Кабул), която извършва сева (доброволна служба) докато копае стъпаловиден кладенец в Гондиавал в Източен Пенджаб. В същия текст се споменава и Бхай Гонда, който е изпратен в Кабул, за да разпространява учението на седмия сикхски гуру и че той също е установил там Гурудвара.

Периодът между средата на 18-ти и средата на 19-ти век е важен в историята на отношенията между афганистанските сикхи. В продължение на около 101 години империята на афганистанците и сикхите бяха съседи и предимно антагонисти. До първите десетилетия на 19-ти век империята на сикхите при Махараджа Ранджит Сингх е анексирала големи части от империята Дурани под афганистанците. По време на Втората англо-сикхска война от 1848-49 г. обаче сикхите бяха подкрепени от афганистанците, въпреки че загубиха от британците.

45-ти сикхски полк, придружаващ пленници по време на втората афганистанска война. (Wikimedia Commons)

В края на 19-ти и началото на 20-ти век, в отговор на християнската прозелитска дейност след анексирането на сикхската империя от британците, движението Сингх Сабха, беше създадено движение за реформи на сикхите. Въздействието на движението се усети и в Афганистан. Акали Каур Сингх, например, прекара една година в Афганистан, обикаляйки от къща на къща, за да разпространява доктрината на сикхите. Неговата мисия доведе до създаването на няколко гурдвари в региона.

Изходът на сикхите от Афганистан

Първото голямо изселване на афганистанските сикхи и индуси се случи по време на управлението на Амир Абдур Рахман Хан в края на 19 век. Управлението на Хан в Афганистан беше наречено от британците като „царство на терора“. Известно е, че е екзекутирал по съдебен ред близо 100 000 души. Няколко индуси и сикхи са емигрирали през този период и се знае, че тогава е създадена общността на афганистанските сикхи в Патиала в Пенджаб.

Но именно през 1992 г., когато муджахидините превзеха Афганистан, започна най-масовото изселване на сикхите и индусите. Преди муджахидините да поемат властта, сикхите бяха засегнати от два случая на терористична дейност. През 1988 г., на първия ден на Байсахи, човек с АК-47 нахлу в гурдвара и застреля 13 сикхи. На следващата година Гурдвара Гуру Тег Бахадур Сингх в Джалалабад е нападнат от ракети, изстреляни от муджахидините, което води до смъртта на 17 сикхи. Сингх в своята работа пише, че между март до октомври 1989 г. муджахидините атакуват Джалалабад с намерението да превземат града. Повече от сто афганистански сикхи загинаха през шестмесечния период, когато муджахидините бяха насочени главно към сикхския жилищен район на града.

Karte Parwan Gurdwara в Кабул. (Източник: Pritpal Singh)

След като муджахидините превзеха Кабул през 1992 г., голям брой сикхи започнаха да напускат страната, тъй като бяха подложени на няколко случая на отвличане, изнудване и преследване. Проблемите се умножиха още повече, когато талибаните дойдоха на власт през 1994 г. Сингх пише, че докато в началото на 90-те в Афганистан са живели над 60 000 сикхи и индуси, до 2019 г. те са намалели до около хиляда, основно ограничено до Кабул, Джалалабад и Газни. Извън тези градове техните гурудвари и мандири сега са незаконно заети от местни жители на мнозинството. Дори в рамките на тези градове къщите им са били насилствено окупирани по време на сътресенията на гражданската война и повечето от тях живеят в гурудвари и мандири, пише той.

Толерантността към многообразието, която досега беше такава характеристика на афганистанския ислям, бързо започна да се изпарява пред лицето на твърдите джихадисти и фундаменталистки нагласи, насърчавани от талибаните, пише Балард.

Съвсем наскоро, през 2018 г., атака самоубийствена бомба в Джалалабад уби най-малко 19 сикхи, а през март 2020 г. атака срещу Gurdwara Guru Har Rai Sahib доведе до смъртта на 25 души. Оттогава има огромен ръст в емиграцията на афганистанските сикхи. Те също така се надяват, че с приемането на Закона за изменение на гражданството от индийското правителство ще бъде по-лесно за тях да получат влизане и гражданство в Индия.

Близо 200 сикхи и индуси продължават да остават блокирани в Афганистан след евакуацията в понеделник.

бюлетин| Кликнете, за да получите най-добрите обяснения за деня във входящата си кутия

Споделете С Приятелите Си: