Проверка на фактите: Член 35 от Хартата на ООН — Как Индия предприе инвазията на Пакистан в J&K

Амит Шах каза, че ако Неру е отнесъл въпроса до Организацията на обединените нации съгласно член 51 от Хартата на ООН, вместо член 35, резултатът щеше да бъде различен.

Мумбай: Министърът на вътрешните работи Амит Шах говори на митинг в Мумбай, неделя, 22 септември 2019 г. (PTI Photo)

В Мумбай в неделя министърът на вътрешните работи на Съюза Амит Шах пое отговорност за първия премиер на Индия Джавахарлал Неру за съществуването на окупирания от Пакистан Кашмир, тъй като той е обявил преждевременно прекратяване на огъня на военните действия, след като Пакистан нахлу в Кашмир през октомври 1947 г. Той каза, че Неру е отнесъл въпроса до Организацията на обединените нации съгласно член 51 от Хартата на ООН, вместо чл. 35, резултатът би бил различен.

Прекратяването на огъня

Прекратяването на огъня беше постигнато с посредничеството на мисия на ООН. Според документите на ООН на 1 януари 1948 г. правителството на Индия докладва на Съвета за сигурност подробности за ситуацията между Индия и Пакистан поради помощта, която нашествениците, състоящи се от граждани на Пакистан и племена от територията, непосредствено съседна на Пакистан на северозападът черпи от Пакистан за операции срещу Джаму и Кашмир. Посочвайки, че J&K се е присъединил към Индия, правителството на Индия счита предоставянето на тази помощ от Пакистан за акт на агресия срещу Индия... Правителството на Индия, нетърпеливо да действа в съответствие с принципите и целите на Хартата, призова положението на вниманието на Съвета за сигурност съгласно член 35 от Хартата.

Пакистан отрече това на 15 януари 1948 г. и каза, че жалбата на Индия по член 35 съдържа заплаха от пряка атака срещу нея. Съгласно същия член Пакистан донесе на вниманието на Съвета за сигурност съществуваща ситуация между Индия и Пакистан, която вече е довела до спорове, които са склонни да застрашат поддържането на международния мир и сигурност, и обвини Индия в геноцид над мюсюлманите, неизпълнение на споразумения между двете страни, незаконната окупация на Джунагад и действията на Индия в Джаму и Кашмир.

Член 35

Членове 33-38 се срещат в глава 6, озаглавена Тихоокеанско уреждане на спорове. Тези шест члена посочват, че ако страните в спор, който има потенциал да застраши международния мир и сигурност, не са в състояние да разрешат въпроса чрез преговори помежду си или по друг мирен начин, или с помощта на регионална агенция, Съветът за сигурност може да се намеси, със или без поканата на една или друга от участващите страни, и да препоръча подходящи процедури или методи за препоръки. По-конкретно, член 35 казва само, че всеки член на ООН може да отнесе спор до Съвета за сигурност или Общото събрание.

Член 51

Тази статия се намира в глава 7, озаглавена Действия по отношение на заплахите за мира, нарушаването на мира и актовете на агресия. Главата предполага, че Съветът за сигурност вече е овладял ситуацията.

Член 51 по същество казва, че член на ООН има присъщото право на индивидуална или колективна самозащита, ако бъде нападнат, до момента, в който Съветът за сигурност вземе мерки, необходими за поддържане на международния мир и сигурност. В него се казва, че упражняването на това право трябва незабавно да бъде докладвано на Съвета за сигурност от члена и по никакъв начин не засяга правомощията и отговорността на Съвета за сигурност съгласно настоящата Харта да предприема по всяко време такива действия, каквито сметне за необходими в за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност.

Резултатът

Решението за създаване на мисия на Организацията на обединените нации беше взето на 20 януари. ООН се позова на член 34, за да упълномощи мисията да разследва фактите на ситуацията и да упражнява каквото и да е посредническо влияние... вероятно да изглади трудностите.

Заглавието на дневния ред пред Съвета за сигурност също беше променено от въпроса за Джаму и Кашмир на въпроса между Индия и Пакистан. Петчленната мисия, която имаше членове, номинирани от Индия и Пакистан, и трима други, в крайна сметка посредничи за прекратяването на военните действия от 1 януари 1949 г. и установяването на линия за прекратяване на огъня на 27 юли 1949 г., което остави Пакистан с районите на Джаму и Кашмир, които бяха под негов контрол през този ден. Именно тази линия за прекратяване на огъня започна да бъде наречена Линия на контрол в Споразумението Симла от 1972 г.

Споделете С Приятелите Си: