„В един глобализиран свят трябва да ни бъде позволено да публикуваме това, което искаме, независимо къде се намираме“: носителят на наградата Ottaway 2021 Навин Кишор
Издател на Seagull Books за спечелването на наградата, която признава изключителни индивидуални усилия в популяризирането на международната литература и оформянето на едно от най-известните независими издателства в Индия
Издател на Seagull Books, Naveen Kishore в неговия книжарница в Колката. (Експресна снимка от Partha Paul) През юни 1982 г., когато базираният в Колката Навийн Кишор решава да се впусне в издаването на театър почти за една нощ, той компенсира това, което му липсва в опит с предвидливост. През почти четирите десетилетия оттогава неговата визия е водеща Seagull Books, за да се утвърди като едно от най-добрите независими издателства в страната , с мултикултурен подход към изкуствата. Сред първите издателства, които се фокусират върху преводите, списъкът с автори на Seagull може да се похвали с наградени писатели като Херта Мюлер, Жан-Пол Сартр, Ласло Краснахоркай, Махасвета Деви, Ролан Барт, К. Г. Субраманян, Нгуги ва Тионг’о и други. Кишор спечели тазгодишната награда Отауей, която признава изключителен индивидуален принос в популяризирането на международната литература в английски превод. Церемонията по награждаването ще се проведе в Ню Йорк на 30 септември.
Годишната награда, присъждана от международно списание Думи без граници , има, сред предишните си победители, литературен преводач Едит Гросман, Сара Берщел, издател на Metropolitan Books/Хенри Холт, Карол Браун Джейнуей от Алфред А. Кнопф и други.
В това интервю Кишор говори за ранните години на Seagull Books, новия им отпечатък и публикуване след пандемията:
Поздравления за наградата! Бих искал да използвам тази възможност, за да ви върна назад във времето преди почти четири десетилетия, когато създадохте Seagull Books. Каква беше преводаческата сцена и какви бяха някои от трудностите, с които се сблъскахте през тези ранни години?
Бяхме твърде пълни с въодушевление и откритие - на процеса на превод и усещането, че нашата страна е съшита чрез различни езици. Започнахме да превеждаме пиеси от индийските езици на английски, не за да играем на английски, а повече като „връзка“, така че театралните хора да могат да се върнат към оригиналния език и да преведат на своя регионален език. Това обогати театралната практика в цялата страна. Да, беше трудно да се превеждат, да се намерят правилните преводачи и редактори, които да изострят преводите, работейки в тясно сътрудничество с живи драматурзи и вътрешни редактори. Също така не беше лесно да се опитаме да вкараме тези новоиздадени книги в ръцете на купувачите. Но го направихме. И ние го направихме преди интернет!
Пространството на чайката в Колката. (Снимка: Naveen Kishore) С признанието му от масовите литературни награди и присъствието му в списъците за публикуване, смятате ли, че преводът в Индия най-накрая е навършил пълнолетие?
Никога не съм разбирал това „възрастване“. Звучи почти като спиране. Всяка епоха, епоха, време има свои уникални проблеми и възможности. Това, което трябва да се разбере, е „намерението“. Издателят трябва да има намерението, останалото си идва на мястото. Наградите имат свое собствено място, но става дума по-малко за награди, а повече за устойчиво съдържание. Устойчивостта не винаги е свързана с пари. Става дума за съдържанието и това, което избирате да донесете на света. Израснахме с литература от толкова много езици от цял свят, достъпна по пешеходните пътеки на Калкута. След това дойде великото изчезване — нещата се промениха по много причини и преводната литература изчезна. Сега това е много видимо и има издатели, които имат прекрасни преведени списъци, които процъфтяват.
Разкажете ни за новия си отпечатък, Quilombola, който ще се съсредоточи върху африканската и френско-говорящата афроевропейска литература на юг от Сахара.
Киломбола е бразилска дума за жител на a кестенява — избягал роб — общност. Изборът на това наименование е почит към онези, които се изправиха срещу потисничеството през историята на човечеството. В тази препратка обаче има още нещо: тя говори както за възвърнатата свобода, така и за всички творчески жестове, произтичащи от това завоевание. За онези, които бяха счупили веригите си, quilombo беше място за повторно присвояване и преоткриване на себе си.
Това е като поканите писатели и читатели да практикуват marronnage — „бягство от робството“ — на мисълта, да променят начина си на мислене, че Киломбола откроява. Списъкът е пространство, от което резонират непокорни, изобретателни, провокативни и неочаквани гласове. Въпреки че се фокусираме върху африкански и френско-говорящи афро-европейски изрази на юг от Сахара, ние искаме да приветстваме гледните точки на малцинствата от други места.
Заглавие, публикувано от Naveen Kishore. (Снимка: Naveen Kishore) Важното тук от гледна точка на издателството е, че подобна поредица обикновено е възникнала във Франция, защото и редакторът на сериала Леонора Миано, и всички писатели пишат на френски! Ние, като Seagull, при тези обстоятелства щяхме да купим права за английски език. Вместо това поредицата произхожда от Чайка. Ние притежаваме всички езикови права. Ние продаваме френските текстове на френските издатели, както и на различни други европейски и световни езици. Ние сами превеждаме и издаваме английските издания. Това „разстройване“ на статуквото си струва да се разбере, защото е свързано с това кой какво може да публикува и от кое географско местоположение. Казано направо, ние изтрихме границите на езика и местоположението по-скоро като интуитивен акт, защото се представиха възможности, отколкото някаква конкретна мотивация. Идеята е, че в един глобализиран свят трябва да ни бъде позволено да публикуваме това, което искаме, независимо къде се намираме.
Как виждате пандемията да прекрои индийската издателска сцена, включително как ще работят независимите издателства през следващите години?
Няма универсален отговор или решение. Все още сме в разгара на това огромно раздробяване на нашия книжен свят, въпреки скокове в онлайн продажбите, електронните книги и други стратегии за директно насочване към купувача, които се практикуват. Независимите издатели винаги са трябвало да оцеляват въпреки всичките шансове. Сега, с тази пандемия, която може никога да не се превърне в „следпандемия“ набързо, всички ние опитваме различни начини за оцеляване. Ние сме в мъките на бурята. Стратегиите ще се появят, когато погледнем назад, а не сега. Засега това е един ден. Един малък пример: сега се опитваме да се борим с несигурността на корабоплаването от, да речем, Индия в САЩ или Австралия. За разлика от преди, в момента няма гаранции за време. Така че ние печатаме в тези различни страни в различни количества въз основа на изискването за избягване на доставка насам-натам. Това вече е различно.
Заглавие, публикувано от Naveen Kishore. (Снимка: Naveen Kishore) В продължение на близо четири десетилетия Seagull е пионер в начина, по който улеснява четенето на произведения в превод. Какво предстои?
Не съм сигурен за trailblazer — всичко, което направихме, беше да оцелеем с интересно, дори интуитивно съдържание! Останалото е за другите да преценят. Това, което ни предстои, е следното: следващата година навършваме 40 години. Ние сме заети с подготвянето на специален отпечатък, наречен „Чайка на 40“ — 40 специални книги от толкова прекрасни писатели от нашия кръг на любов. Без шумни нестинарки или самопоздравления, само тих поздрав към думата. Може да потърсите и аудиокниги за чайка.
За повече новини за начина на живот, последвайте ни Instagram | Twitter | Facebook и не пропускайте най-новите актуализации!
Споделете С Приятелите Си:
