Протести в Боливия, Чили, Еквадор, Венецуела, Мексико - защо възникват проблеми в Латинска Америка
От протести срещу предполагаеми изборни измами в Боливия и демонстрации срещу икономическото неравенство в Чили и Еквадор, до политически вълнения във Венецуела и картелната война в Мексико, проблемите назряват в целия регион.

Тази година няколко държави в Латинска Америка станаха свидетели на големи катаклизми, включително масови протести, политически конфликти и проблеми с правоприлагането. От протести срещу предполагаеми изборни измами в Боливия и демонстрации срещу икономическото неравенство в Чили и Еквадор, до политически вълнения във Венецуела и картелната война в Мексико, проблемите назряват в целия регион.
Боливия: Протести заради резултата от изборите
Тази седмица протестите развълнуваха Боливия, където мнозина поставиха под въпрос честността на общите избори в страната, проведени миналата седмица. Проучванията върнаха сегашния президент Ево Моралес на власт за четвърти мандат.
След провеждането на избори на 20 октомври първоначалните резултати показаха тясна надпревара между Моралес и неговия съперник Карлос Меса, бивш президент. Скоро след това публикуването на резултатите от изборния орган беше внезапно спряно за 24 часа. След възобновяването му Моралес беше показан като водещ с по-голяма разлика, преднина от над 10 процента. В допитванията в Боливия, ако разликата между първите двама кандидати е по-малка от 10 процента, се провежда балотаж или втори избори между тях. Резултатите бяха видяни с подозрение и протестиращите се събраха по улиците. Потвърждаването на резултатите на 25 октомври от изборните органи допълнително раздразни протестиращите.
Критиците твърдят, че гласуването е било фалшифицирано през 24 часа, когато публикацията е била прекъсната, а САЩ, Бразилия, Аржентина и Колумбия призоваха Боливия да проведе втори тур на гласуване.
Чили: Покачването на тарифите в метрото предизвиква бунтове
Чили е разтърсена от протести от началото на октомври, които започнаха, когато транспортните власти на страната обявиха увеличение на цените на метрото с 4 процента. Чили е описана като една от най-проспериращите, но неравностойни икономики в Латинска Америка.
След като цените бяха увеличени, учениците започнаха кампания за избягване на таксите в метрото на Сантяго. След това кампанията продължи да се разраства и инциденти с насилие принудиха транспортните власти да затворят станции на три от седемте линии на метрото на 15 октомври.

На 18 октомври цялата мрежа трябваше да бъде затворена и президентът Себастиан Пинера обяви 15-дневен полицейски час. Насилствените демонстрации продължиха и през полицейския час, а бунтовете се разпространиха в други градове като Консепсион, Сан Антонио и Валпараисо. Piñera отмени увеличението на таксите на 19 октомври и стартира пакет от мерки за реформа три дни по-късно. Протестиращите останаха невпечатлени и над един милион дефилираха в Сантяго на 26 октомври.
Съобщава се, че до 18 са загинали в протестите. Метростанциите са разрушени, супермаркети са опожарени, магазините са ограбени, а обществената инфраструктура е претърпяла значителни щети. Протестите бяха описани като най-бурните от последните 30 години, откакто страната се върна към демокрацията в края на пропитената с кръв диктатура на генерал Аугусто Пиночет.
Еквадор: Сблъсъци за субсидията за гориво
Еквадор стана обект на мащабни протести по-рано този месец, след като президентът Ленин Морено на 1 октомври обяви отмяна на субсидиите за гориво, които са били в сила в андската нация от 70-те години на миналия век.
През 2017 г. Еквадор избра левия лидер Рафаел Кореа и избра Ленин Морено, който се кандидатира на платформата да направи икономиката на страната по-пазарно ориентирана.

През март 2019 г. зависимият от петрола Еквадор осигури спасителен пакет от 10,2 милиарда долара от международни институции, който включваше заем от МВФ от 4,2 милиарда долара. Отмяната на субсидията беше обявена, за да се постигнат целите на МВФ.
След като правителството отмени субсидиите за горивата, цените на бензина и дизела се повишиха и последва масова реакция по улиците. Протестите, водени от местните групи в страната, се сблъскаха със силите за сигурност, а агитатори дори влязоха в някои от петролните находища на Еквадор.
Президентът Морено беше принуден да измести правителството си от столицата Кито в крайбрежния град Гуаякил, където имаше по-малко безредици. На 14 октомври Морено беше принуден да оттегли пакета на МВФ и да въведе отново субсидиите за гориво.
Венецуела: Плъзгане надолу
Проблемите на силно зависимата от петрола страна започнаха първо с падането на цените на суровия петрол през 2014 г.
Президентът Николас Мадуро, който дойде на власт през 2013 г. след смъртта на популярния си предшественик Уго Чавес, намираше за все по-трудно да гарантира безопасността и сигурността на гражданите. През 2014 г. са докладвани над 3000 убийства през първите два месеца, а 43 са убити при протести. Недостигът на храна стана остър – проучване от 2016 г. установи, че 75% от населението е загубило до 8,7 кг тегло поради липса на необходимата питателна храна. През 2017 г. Мадуро разпусна контролирания от опозицията законодателен орган и нареди създаването на нов законодателен орган, наречен Учредително събрание.

През май 2018 г. Мадуро спечели много противоречиво преизбиране в разгара на икономически и хуманитарни кризи, които продължиха да тормозят страната. С изпълнителната и съдебната власт под негов контрол, Мадуро се опита да ограничи правомощията на Националното събрание. Законодателният орган се съпротивлява и неговият лидер Хуан Гуайдо постави под въпрос легитимността на правителството.
През януари 2019 г. Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела. Оттогава 50 държави, включително САЩ, признаха Гуайдо за законен президент на страната. През август 2019 г. преговорите между Мадуро и Гуайдо се провалиха, след като САЩ наложиха допълнителни санкции срещу правителството на Мадуро.
Мексико: война срещу наркотиците
От 2006 г. Мексико е в средата на „война срещу наркотиците“, водена между правителството и синдикатите за трафик на наркотици. Досега повече от 200 000 души са били убити при насилие, подхранвано от банди, а над 40 000 са в неизвестност.
След декември 2018 г., когато на власт дойде ляво-ориентираният Лопес Обрадор, Мексико възприе по-малко войнствен подход, като се справя с основните причини за насилието, по-специално намаляване на бедността, премахване на вкоренената корупция и предоставяне на възможности за работа на младите възрастни. Според Ройтерс тази политика тепърва ще даде резултати, тъй като убийствата през 2019 г. бяха на път да надминат миналогодишния рекорд.
След като стартира за първи път, репресията доведе до разцепването на картелите в Мексико и някои забележителни победи за правителството, включително ареста на „Ел Чапо“ Гусман. Първият беше екстрадиран в САЩ, а през февруари 2019 г. бе признат за виновен за контрабанда на наркотици и осъден на доживотен затвор.
Прочетете също | Обяснено: Кой плаща за безплатното пътуване с автобус за жени в Делхи?
Споделете С Приятелите Си: