Обяснено: Защо Холандия обмисля предложение за намаляване на броя на добитъка

В предложението се посочва, че броят на добитъка трябва да бъде намален с 30 процента, като се принуди някои фермери да продадат правата за емисии и дори земята си на държавата, ако е необходимо, съобщава 'Гардиън'.

Холандия е най-големият износител на месо в ЕС. Освен това има една от най-големите животновъдни индустрии в Европа, с повече от 100 милиона говеда, пилета и свине. (Хюсеин Фале/AFP/Getty Images)

Холандия обмисля предложения, които са най-радикалните по рода си в Европа, за намаляване на броя на добитъка с 30 процента, като принуждават фермерите да продават правата си за емисии и дори земята си на държавата.

Какво е предложението?

Държавните служители в министерството на финансите и земеделието в Холандия излязоха с предложения за намаляване на броя на добитъка с почти една трета от населението.

Холандия е най-големият износител на месо в ЕС. Освен това има една от най-големите животновъдни индустрии в Европа, с повече от 100 милиона говеда, пилета и свине. Страната има средна плътност от 14 кози, 93 говеда, 298 прасета и 2372 домашни птици на km2 и от 414 души на km2 през 2018 г.

В предложението се посочва, че броят на добитъка трябва да бъде намален с 30 процента, като се принуди някои фермери да продадат правата за емисии и дори земята си на държавата, ако е необходимо, съобщава 'Гардиън'.

Това идва след нарастващия обществен дебат в страната относно въздействието на животновъдството върху човешкото здраве и околната среда. Дебатът намери подновен тласък след епидемията от Ку-треска, която засегна най-гъсто населените райони с добитък в страната през 2007-10 г.

Каква е причината за такъв план?

Холандия се бори с острата климатична криза, причинена от излишъка на азотни емисии. Загрижеността по отношение на добитъка произтича от факта, че те произвеждат оборски тор, който, когато се смеси с урината, отделя амоняк, който е азотно съединение.

Този амоняк, чрез оттока на фермата, може да попадне във водоеми, в който случай прекомерният азот ще увреди чувствителните природни местообитания. Азотът може да доведе до водорасли, които изчерпват кислорода на повърхността на водата.

Проучване, публикувано в Elsevier миналата година, посочва, че животновъдството води до тревожно замърсяване на подземните води с нитрати.

В документа се посочва, В допълнение към нежеланите въздействия върху функционирането на почвата, азотът в почвата, който до голяма степен се дължи на животновъдството, се извлича в подземните води главно под формата на нитрати (NO3−)... През 2012-2015 г. това доведе до превишаване на стандартът (50 mg нитрат/L) в 47% в района на пясъчните почви, 8% в глинестия район, 60% от стопанствата в района на льос и нито едно от стопанствата в района на торфа. Превишаването на стандартите оказва влияние върху производството на питейна вода и качеството на повърхностните води. Процентът на фермите с надвишаване на стандарта е различен конкретно при млечните ферми.

В проучването се посочва също, че оттичането и извличането на хранителни вещества от почвите и подземните води води до еутрофикация, в резултат на което концентрациите на азот надвишават стандартните при 50-65% от точките на измерване в пясъчния район и в около 40-60% в глиненият регион между 2011 и 2014 г.

Освен това, отлагането на азотни съединения може също да засегне сухоземните екосистеми чрез подкиселяване и еутрофикация. Проучването посочва, че 60% от повърхността в природните зони в страната е изложена на по-високо отлагане на азот от критичните стойности на натоварване за специфичните видове природни цели.

Добавя се, че животновъдството в Холандия допринася с около 40% за общото отлагане на азот, главно чрез емисиите на амоняк. Най-голям принос за емисиите на амоняк имат говедата с 63%, следвани от свинете с 21% и домашни птици с 11%. Промените в общото отлагане на азот не влияят пропорционално на промените в превишаването на критичното натоварване. Когато се приемат нулеви емисии от животновъдството, превишението спада от около 60% на около 15%.

Колко сериозна е кризата в Холандия?

Въпросът е огромна точка за безпокойство в страната, тъй като тя се бори с това, което нарича азотна криза от доста време.

През май 2019 г. холандският административен съд на Държавния съвет, който е най-висшият административен орган в Холандия, постанови, че правителството нарушава правото на ЕС, като не прави достатъчно за намаляване на излишния азот в уязвимите природни зони. Съдът заяви, че правителствената програма за действие за азот (PAS), програма за ограничаване на въздействието на азота, е недостатъчна.

След това Министерството на земеделието, природата и качеството на храните възложи външен орган, който да предложи решения на кризата. Следователно на 17 декември 2020 г. холандският парламент прие нов закон, който има за цел да ограничи емисиите на азот.

Според доклад на Глобалната информационна мрежа за селското стопанство, новият закон поставя три цели – 40 процента от чувствителните към азот зони по Натура-2000 трябва да са под критичната стойност на отлагане (<255 mole per hectare) in 2025, 50 per cent of the nitrogen sensitive Natura-2000 areas must be below the critical deposition value in 2030, and 74 percent of the nitrogen sensitive Natura-2000 areas must be below the critical deposition value in 2035.

Законът цели да намали наполовина емисиите на азот поради строителни дейности и селско стопанство до 2035 г.

Холандия също така приложи други строги мерки за справяне с кризата, включително намаляване на ограничението на скоростта през деня до 100 км/ч по магистралите, за да ограничи емисиите на азотен оксид и спиране на строителни проекти, които поглъщат газ.

Но емисиите на парникови газове от добитъка остават проблемна област в страната.

Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН животновъдният сектор допринася с 18% от глобалните емисии на парникови газове. Той генерира 65% от свързания с човека азотен диоксид, чийто потенциал за глобално затопляне е 310 пъти по-голям от този на CO2.

Каква беше реакцията на предложението за намаляване на броя на добитъка?

Еколозите до голяма степен приветстваха плана и казаха, че това е положителна стъпка за намаляване на емисиите на азот в страната.

Земеделски групи обаче категорично се противопоставят на плана, блокирайки пътищата с трактори в знак на протест срещу предложенията за ограничаване на амоняка от животинските отпадъци.

Wytse Sonnema, ръководител на обществените въпроси в Холандската земеделска и градинарска организация (LTO), каза пред Guardian, че държавата да поема земя от фермерите е лоша идея. Това е заграбване на земя от правителството, което не се вписва в доброто управление. Другата причина е много практична: експроприацията отнема пет до седем години, преди да имате резултати, а в много случаи и повече. Нямаме това време и разбира се е много по-скъпо, каза Сонема.

В доклада на Guardian се посочва също, че повечето партии искат по-доброволен подход в това отношение, като Дерк Босуйк, говорител на Християндемократическия призив, цитиран да казва, че експроприацията може да бъде пагубна за правителството. В Холандия вече има свиване от 3% годишно в селскостопанския сектор, много фермери няма на кого да предадат и се предвижда, че след 10 до 15 години 40% до 50% така или иначе ще спрат. Плановете за принудителна експроприация... са катастрофални за подкрепата и доверието в правителството, каза Босуйк.

Дори когато законът за намаляване на емисиите на азот беше одобрен от холандския парламент миналата година, имаше значителна опозиция срещу него. Няколко партии като PVV (Партия на свободата), Зелена левица, Партията на животните и Лейбъристката партия (PvdA) твърдят, че законът не е достатъчно амбициозен за намаляване на емисиите на азот.

Форумът за демокрация, който гласува против закона, тогава заяви, че единственото намерение е да унищожи селскостопанския сектор. LTO заяви, че законът е трудност за сектора и има непостижима цел за 2035 г.

бюлетин| Кликнете, за да получите най-добрите обяснения за деня във входящата си кутия

Споделете С Приятелите Си: